tanq_mezeva
1,640 results
  53 
  71 
  88 
Усетих нестинарското хоро.
И не с очи, то беше във кръвта ми.
Поела от жаравата искри,
по въглените хукна мисълта ми.
Попивах всяка стъпка със любов. ...
  145  10 
  155 
Пламъчета ярки през нощта
грейнаха на горската поляна
и с красива бяла светлина
срещна ги във утрото засмяна.
Минзухари хиляди на брой ...
  134 
Теменужки, верни дружки -
бели, цветно разностранни.
Колко сте изящни! Всъщност,
на земята най- уханни.
Ароматът ви божествен, ...
  123 
  145 
Бели кокиченца -
с бели камбанки
нежно поклатиха
в унес глави.
Срещнаха снежното слънце ...
  132 
  159 
Много е трудна тази борба,
прошка и обич, редом с лъжата.
Как да приемем, че всяка душа
често по пътя крета горката.
Пада тя, става, влиза във грях, ...
  313  11  25 
  152 
  184 
Не съм робот, нито пък машина.
Не съм родена гений с интелект.
Творец съм, па макар и наполовина,
за някой тъй известен нам поет.
Пиша си по простому. Наивно. ...
  394  47 
  148 
  169 
Натрупана обич - вода животворна
от извор забравен, подтиснат, но жив.
Възкръснала вяра в душа безпризорна.
Пречистена сила чрез дух справедлив.
Крила преродени за полет безброден. ...
  167 
  141 
  174 
  155 
  368  15 
  213 
  197 
  222 
(акростих)
​​​​​​Малка моя, ти порасна.
Имаш днеска ден рожден.
Лично стихче ти изпращам
Аз, написано от мен. ...
  172 
Различна съм,
но от добрите,
която
прави чудеса.
С пламъчета ...
  276  20 
/на моята внучка Изабел/
И забел съм, малка дама.
С амо на едно лето.
К ака прави ми реклама:
„А нгелче си ти добро!“ ...
  561  38 
  167 
(безглаголни)
Нещастие
Болка стягаща сърцето.
Тъмнина и тишина.
Облак сив. Капак в небето. ...
  188 
  255 
  233 
  252 
Като залък голям. Като буца.
Като спомен далечен, но жив.
От гърдите ми болка закуца.
Заваляха горчиви сълзи.
Позабравени истини тичат. ...
  264 
  277  10 
  258 
  363 
Научи ме, Болко, да живея!
Научи ме с теб да продължа!
Да остана тук, да се засмея
на живота с черната съдба.
Да изтрия, Болко, суетата. ...
  278 
Тази мъка в душата, никой не знае.
Тя е моя. Единствена. Там.
Като черна магия пясък дълбае.
Като клада гори, но без плам.
Дохожда във нощите тъжно самотни - ...
  365 
  390 
Не беше сън, но бе мистично,
завърна се във минал си живот.
Бе в бяло, като жриците магична.
От слънцето изпратена с любов...
Докосваше тя с обич хората. ...
  533  13 
Random works
: ??:??