5 мин reading
Не беше сън, но бе мистично,
завърна се във минал си живот.
Бе в бяло, като жриците магична.
От слънцето изпратена с любов...
Докосваше тя с обич хората.
Нашепваше им клетвени слова.
А те, изгаряйки я с погледи,
очакваха от нея чудеса.
Даряваше доброто си умело,
/беше панацея в древността/.
Минаваше живота смело,
служейки на хорските сърца. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up