„Когато прочетем клишето „литературен дебют“, веднага си представяме несръчно поднесени стихове, лутащи се между силаботоническия, тоническия и белия стих, които тревожно търсят собствената си художествена идентичност. За разлика от тях, Драганов се държи с езикова самоувереност, гради образите си с лекота и не се замисля над това колко е млад, колко е „дебютен“ и дали в обрулената ни страна човек има право на мечти. Защото всяка книга, бидейки самата тя сбъдната мечта, е и една своеобразна легитимация на правото да мечтаеш.“                 

Станислав Марашки