Стойчо и брат му решили да помогнат на тези животинки, които били най-близо до тяхното прикритие. Станало им много жал. От баща си те били чували само хубави работи за делфините. И това, че в открито море срещата с тях е добра поличба. Едното корабче на ловците стояло на десетина метра от тях. Приближили се тихо с плуване под вода, прикривайки се около подводните скали. Прерязали с ножчетата си въжетата. В мрежата имало две големи афали, една малка - бебе и един обикновен делфин. Афалите се окопитили веднага и тихо се измъкнали. Обикновения делфин и афалата бебе обаче се оказали в много тежко състояние. Момчетата завлекли първо обикновения делфин в пещерното образувание до лодчицата. Той бил много зашеметен и едвам дишал. Върнали се отново за делфинчето бебе, което също било зашеметено и беряло душа. За малкото нямало място в пристанчето до лодката и затова решили да го скрият в голямата пещера. Еуфорията от добрия улов на кораба била толкова голяма, че никой не видял, как малките „пирати” сторили всичко това. Незабелязано те се гмурнали под водата до скалите и макар и доста трудно успели да мушнат делфинското бебе през малкия подводен отвор вътре в пещерата. Не след дълго обаче дошъл редът и на мрежите провесени през борда. Тогава липсата на четирите делфина, била открита. Вдигнала се врява и неизвестно защо, но корабчетата бързо, бързо отплували. Децата поставили малкото делфинче в плитката част до първото стъпало и побързали да се прибират. Отишли до лодката. Обикновения делфин го нямало. До ден днешен, съдбата му остава неизвестна. Прибрали се вкъщи, но си затраяли за всичко. На по другата сутрин се върнали в пещерата. Делфинчето се било съвзело, но не давало на децата да се доближат до него. Вече имало страх от хората. По никакъв начин не можели да го накарат да се промуши обратно през дупката, през която го вмъкнали в пещерата и да го пуснат на свобода. Щом ги видело почвало панически да обикаля в кръг. Станало им ясно, че са си вземали беля на главата. Но ни така - ни онака.