Jun 4, 2006, 8:03 PM
...
Когато станеш сутрин...
Питаш се ЗАЩО! После смирено навеждаш глава и добавяш, че не си виновен, че не те интересува. Денят минава, а ти, заровил глава в рутината сякаш си забравил да сториш най-важното - да признаеш истината на себе си. Но продължаваш. Вярваш, че всичко е наред. Или не? Въпреки това продължаваш. Вървиш. Живееш?
Поредният ден вече си е отишъл. Тъмнината пак се е прокраднала измежду плътните бетонени стени на малкия ти свят. Лягаш в леглото си. Приличате си - самотни през деня, заедно през нощта. Споделяте едни завивки, но никога не си казвате и дума. Така студени... Безжизнени...
И отново, и отново...
Питаш се ЗАЩО! После смирено навеждаш глава и добавяш, че не си виновен, че не те интересува. Денят минава, а ти, заровил глава в рутината сякаш си забравил да сториш най-важното - да признаеш истината на себе си. Но продължаваш. Вярваш, че всичко е наред. Или не? Въпреки това продължаваш. Вървиш. Живееш?
Поредният ден вече си е отишъл. Тъмнината пак се е прокраднала измежду плътните бетонени стени на малкия ти свят. Лягаш в леглото си. Приличате си - самотни през деня, заедно през нощта. Споделяте едни завивки, но никога не си казвате и дума. Така студени... Безжизнени...
И отново, и отново...
© Десислава All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Супер си!
-
Ами това е есе, което разбрах напълно(невероятно, но от първия път, което не може да се каже за много други произведения)Не мисля, че трябва да се развива в посока на причините, нека всеки сам да си ги н амери, а ако не ги намери, може да си търси есета с причина...Това е реалността в живота, нека се позамислим малко! Браво от моята скромна личност!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
