Nov 2, 2008, 1:10 PM

* * * 

  Essays » Personal
975 0 1
1 min reading
Иска ми се да напиша нещо за смъртността, за посредствеността, за миналото, да има малко любов, малко апатия, депресия и омраза; повечко от миналото, за моя идеал, за забравата, за тъпотата, за скуката, за пошлостта, за клишето, за срама и предразсъдъка, за добротата и наивността. Ще пиша за себе си, защото точно днес почувствах нуждата да съм егоист, точно днес се засрамих и се почувставах жалка. Почувставах се излъгана от самата мен; почувставах, че съм заблудила себе си и тук-там няколко човека.
Някога, сякаш беше много отдавна, смятах себе си за особняк, от онези типичните - леко циничен, мразещ и със специфично самочувствие - на различен, на човека с малко по-различен мироглед, на гледащ на живота от завоя, защото го изучавах. Мразех онези свои дни, мразех ги, защото сякаш ме отдалечаваха от човека в мен, отдалечаваха ме от хората и от възможността да бъда гражданин, дъщеря, съпруга и индивид от коловоза. Намери се един човек, който ми каза, че докато гледам на света от гледна точ ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Леонора Василева All rights reserved.

Random works
: ??:??