13.
Тръгвам си. От доста време. Отдалечавам се... към Брега. Има нещо много тъжно в Изоставянето. В напускането на някое скъпо място. Някой тича след мен и пали мостовете. И тези от злато. Трие с гума. Всеки спомен или чувство. Докато стана нова и... Ужасно Изгубена. Прокудена. Като в една приказка на Андерсън. Обичам сладката морска вода, обичам да плувам. А сега ще трябва да ходя. Прокудена от морето. Защото морето изхвърля всичко на брега. Като мъртъв, удавен човек, който плавно се носи по течението. Пътувам към Брега. Бавничко. Аз го виждам в далечината, въпреки че очите ми са мокри от морската вода. Виждам неясните му очертания. И тълпата. Не, аз не искам да отида там. И носейки се по водата, едва се удържам да не потопя глава и да остана тук. Да се удавя. В сладката морска вода. Не Солената. Защото тя е солена само за тези, които живеят на сушата. Толкова свобода, събрана на едно място... в Морето. Което обича да изхвърля всичко на сушата. (и после да ни се смее по детски, докато ...