21.
Рачешка чувствителност. ЛуНна. Китара приглушено дрънка, а нотите стават... на Светулки. А в тази мека, темеНужена светлина - аз. Внимателно оглеждам всеки мускул и Гримаса, които прикриват една НеИстина. И когато разберете... ще е късно. Защото. там някъде... Четка с тънък връх изящно очертава кръгове във нощната вода. Вече оБковани ще се страхувате в рамката на Моя спомен. Ще нарисувам безброй картини на всичко, което някога съм... Почувствала... а после ще ги поставя там, където ще ги намери... някоЙ. Или дори... ДоРисува.
22.
Спирала. и Още една. Повтарям, за да подчертая. От кълбест дим и прозрачна… като… И още мъгла. А всеки повей на вятъра е малък тласък и още движение. Всеки повей е различен ъгъл и смисъл. Прокъсва се на толкова много места и отдолу… мартенско синЬо. Петна, прекрасни Цветни петна. Никога не се разтича. дежа ву отпреди да се родя. Димни спирали се вият от лулата на… татко и ми напомнят за старо зебло и лъжица грис… с малинов сироп, и малкия дървен пинокио, който търсих безкрайно на бялата страница. Липсва ми. Цветни подскачащи (Розово ярко Зелено) топчета. А когато е тъжно потъмняват и… толкова е лесно, че понякога умирам да… Стана на Облак. С тъгата си ще нахраня цветята. Цяло блато от Отровнозелени Гладни цветя. Омайни, като... поклащаща се Кобра. А всред всички тези блата, пълни с тежка кал и Гнили водорасли, забравяме за пустите места. За безкрайните пустини и оазиси, забулени в Палми и Миражи. Където. Само. Пясъчната тишина с блед каишен цвят... върти на малки вихри блестящи песъчинки... Гореща пустиня, пълна с Мараня и Дюни... А аз съм просто Скорпион.
23.
Взрив от Ален смях... наСИлен... и чуждите очи, които толкова те плашат. НеЯнямането винаги ме ужасява. Защото Трудно свиквам с Приливи и Отливи. И Спомените са ми... слънчеви и хладни... за. Риза с детелина и Опашка. Лимонен крем в бяла туба и стара Кадифена блуза. Безвъзвратно отминалите къщи, тополи и бонбонени иглики. обеЗЦветено Минало. Спомени със привкус на метал. Като. Купчини от Болтове и Зъбни колела.... Понякога не мога да заспя, спомняйки си, как. Вечер миналото с Гробище обрасва, пълно с мъртвите Очи... на Мама.

P.S. Мина само 1:13... и вече ми липсва Старото Аз.