Често се замислям над това. Да, звучи странно. Отвсякъде ни засипват с реплики, че абортът убива; че това е рана, която не зараства и т.н.
Но си представям, че забременея примерно от човек, с когото съм била веднъж, макар че това не се е случвало, но никога не се знае; или той просто не иска наследник или каквато и да е причината. Аз нямам възможност да гледам детето (едва ли ще стане чудо като се роди) и го направя. Махна го! - Господи, звучи толкова жестоко! Но си казвам, че то още дори не е оформено, не диша самостоятелно. Дори се чудя дали на този етап обичам това, което нося?...
Другия вариант - раждам... След това се замислям какво ще стане с това дете; с това вече живо същество - вече жив човек? Давам го в дом; подписвам документи, в които се съгласявам да бъде осиновено с надеждата, че ще попадне на добри хора, ще живее добре... Ами ако не го осиновят? Остане в тези домове и започне да ги обикаля? Подритват го оттук - оттам? Понякога не си дояжда... Чува думите „мама" и „тате", ...