„Адът - това са другите.”
Жан-Пол Сартр
Спри. Заповядвам ти! Мислиш, че не мога, но ето, че го правя. Какво ти дава право да се въртиш така? Откъде намираш сили ту да ме събаряш, ту да ме изправяш в цялото ми величие! Спри да се въртиш!
Категоричността ми я няма вече. Сега те умолявам. Живот, не ми подлагай вече динени кори. Коленете ми не могат да са по-сини от това. И стига вече с тази радост. Започвам да се чувствам глупаво - виновна. Не бъди така щедър към мен. Децата в Хаити умират от глад. . .
И аз ще умра. Тогава вече ще решиш ли къде да ме изпратиш - в Рая или в Ада? Тук, на земята, редовно ме залагаш на карти. Понякога ме губиш и след това печелившите са жестоки с моята крехкост. Често имаш късмет - вземаш ръката и заедно с теб си делим печалбата.
Когато свърши земният ми път, вече ще знам дали съм се справила умело според това, дали ще се озова в розовия Рай или в Пъклото. И там вече ще различавам добро от зло, защото ще получавам само от едното, а тук ми се поднася една чудн ...