4 min reading
И така, искам да ви разкажа за едно семейно летуване на море преди 2 години. Лятото вече беше в разгара си и аз всеки ден с плахо очакване поглеждах моя невероятен съпруг да сподели ще се ходи ли на море или не. Но, уви, този ден така и не идваше. Минаваха дните и нищо. Една събота, както винаги, ние бяхме в любимото и родно на съпруга ми село Скравена. Както казва той - най-добрият курорт на Балканския полуостров. Тъкмо бях свикнала с мисълта, че там, край река Калница, ще прекарам така наречената си почивка и в нищото мъжа ми каза – хайде да ходим на море. Боже. Изведнъж птичките около мен запяха, чух как тревата расте под краката ми и животът ми стана някак си щастлив и изпълнен с радост. Най накрая. От радост в селската кръчма така се налях като моряк в отпуска, че до заминаването ни бях в несвяст. Но нищо. Спретнах аз набързо багажа и под бурните крясъци на радост от сина ми се хвърлихме в семейната кола и отпътувахме към Българското Черноморие. По пътя разбрах, че ще почиваме на ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up