И така, искам да ви разкажа за едно семейно летуване на море преди 2 години. Лятото вече беше в разгара си и аз всеки ден с плахо очакване поглеждах моя невероятен съпруг да сподели ще се ходи ли на море или не. Но, уви, този ден така и не идваше. Минаваха дните и нищо. Една събота, както винаги, ние бяхме в любимото и родно на съпруга ми село Скравена. Както казва той - най-добрият курорт на Балканския полуостров. Тъкмо бях свикнала с мисълта, че там, край река Калница, ще прекарам така наречената си почивка и в нищото мъжа ми каза – хайде да ходим на море. Боже. Изведнъж птичките около мен запяха, чух как тревата расте под краката ми и животът ми стана някак си щастлив и изпълнен с радост. Най накрая. От радост в селската кръчма така се налях като моряк в отпуска, че до заминаването ни бях в несвяст. Но нищо. Спретнах аз набързо багажа и под бурните крясъци на радост от сина ми се хвърлихме в семейната кола и отпътувахме към Българското Черноморие. По пътя разбрах, че ще почиваме на ...