Ампутация на душата
Здравей, мила!
Пращам ти писмото par avion.
Ще започна невъзпитано с баналното – къде, по дяволите, си сега? Само една малка операцийка, казаха. А такава разлика! Все едно се образува голямо празно пространство, някъде непосредствено над корема. Но не като дупките по пътищата. Няма нищо – вакуум. Странно, усещам някаква тежест. Никога не съм знаел, че 21 грама вакуум могат да тежат толкова много.
- Махни я, нищо работа! – навиваха ме – Тя е като ракът, изяжда те отвътре. Будиш се посреднощ в пристъпи на душевност. Ще се почувстваш освободен – лъгаха ме. Повярвах! Сега разбирам – било ги е страх от теб.
Свободен съм, а не знам какво да правя със свободата си.
Малко е демоде да ти пиша писмо, но просто не остави мейл, а и не знам как сте с нета там.
Може би си ми малко сърдита, ах, мила. Как ли не те мъчиха и плюха. Колко пъти те разстрелваха и тъпкаха, а ти не ме остави, потънала в кърваво търпение.
Знам, че е малко късно да ти го казвам – липсваш ми – ужасно!
Къде л ...