Агнес  Гондже Бояджиу. Известна за повечето като майка Тереза. Майка, закрилник, светица. Думите не са достатъчни.

 Едни са запомнени с лошите си дела, малцина с доброта, а трети-не са запомнени.  Основателката на ордена Мисионери на милосърдието обаче, остава в историята и ще остане в историята. Като ангел дошъл от небето. Като мираж в пустиня. Като истински човек.

Казват, че в живота на човек две години имат значение. Тази, в която си роден и тази, в която разбираш защо си роден. Такива за майка Тереза се оказват 1910 и 1948. Започвайки самостоятелна дейност сред бедните в Калкута, тя открива своето призвание.  Апостол на милосърдието и истинско спасение за много.

„Силната любов не се мери, тя просто се дава.”-силни думи на една силна жена. Всички сме хора, но рядко се намира човек в човека. Малко са тези, които са способни да дават обичта си безрезервно, без да искат нещо в замяна. Малко са тези, които чуват, разбират и следват идеята, с която Бог ни е създал. Да се обичаме, без да влагаме втора мисъл кога взимаме, кога даваме. Останалото са просто илюзии за съществуване на любов, с които отчаяно се опитваме да лъжем другите, да лъжем и себе си. А защо го правим? Нима се страхуваме, че не сме обичани? Или може би, че ние не обичаме? Можеш ли да говориш за любов, без да ти е неудобно от факта? Без да сведеш глава, мислейки за всички свои грехове пред себе си, и пред хората. Факт е, не можеш да накараш някого да те обича, можеш само да бъдеш човек, който може да бъде обичан.

Хосписи, сиропиталища, домове за прокажени. Начинът да обичаш и да бъдеш обичан. Спасявайки животи, а не лишавайки хора от такъв. Съзнателно или не, майка Тереза казва:”Не можем да правим велики неща, само малки неща, с голяма любов.” И става един от малкото хора, които следват собствените си думи. Създава история, обича, дава. Отваря сърцето си и пуска всички вътре. С много любов от началото до самия си край, Агнес Гондже Бояджиу създава едно велико нещо. Има обич в света и свят в обичта, трябва просто да потърсим.