Съм и не съм. Поглеждам в огледалото и не разпознавам човека срещу мен. Изглежда ми отнякъде познат ... като странник, когото съм срещал всеки ден на трамвайната спирка, но с когото никога не съм разговарял. Напомня ми за много добър приятел от далечното минало. Или е било от друг живот? Но е някак различен, не е този образ, който помня. Времето като умел, но екстравагантен и жесток художник е рисувало с преживявания, вместо с бои, докато измени чертите на човека в огледалото ... и това, което стои зад тях. Този, който стои днес пред мен и ме гледа упорито от гладката стъклена повърхност, дали е нещо повече от този преди? Или по-малко? Или е просто различен? Аз съм си аз. Че кой друг да е?! Но защо аз не съм аз? Как е възможно да се събудиш един ден, да знаеш кой си, но да не знаеш наистина кой си? Логичното обяснение е, че си спал твърде дълго и си оставил на художника – Време – твърде много време да рисува. И сега той ти представя творбата си и ти стоиш объркан и раздвоен пред един м ...