Спред мене семейството е душата на човешкия живот. Мъжът и жената са единство на две съдби, богатство от междуличностни отношения, палитра от общи и лични проблеми. Те стават семейство, защото се обичат, защото си вярват и могат да постигнат съгласие в мненията си по много въпроси. Семейните отношения предпоставят продължение на изконно българските ценности, традиции и обичаи, като безспорно най-висшата ценност е създаването на потомство. Още по-голяма отговорност са възпитаването, грижите и доверието на родителите към децата. Трудна, но много благородна е задачата на мама и татко да обяснят на малчугана нещата от живота, да го възпитат, да му дадат добра житейска насока.
Всичко, което споделих до тук, изпълва моята представа за идеален модел за семейство. И все пак то не винаги може да просъществува дълго - до естествения си житейски край. За съжаление, в много от случаите бракът се разпада необратимо. Между съпрузите избухват жестоки конфликти, продиктувани от техния егоизъм и безотг ...