Аз мечтая... мечтая за хиляди неща. Мънички... и големи. Лесно и трудно постижими.
Мечтая сутрин да се събудя... Мечтая за една незагасваща усмивка на лицето си... Мечтая за един ден, изпълнен с прекрасни мигове, напрегнати моменти и... мечтая дори за малко тъга. Тъга, която да ми напомня, че животът не е един сбъднат сън, че без мъничките нещастия не можем да оценим хубавите периоди. Мечтая за онази сладна болка, която прави съществуването ни емоционално и енергично. Мечтая за добротата, която се усеща във въздуха, за слънчевото настроение в сърцата на хората. Мечтая за позитивността в хората. Мечтая си даже за справедливост и честност. Мечтая си хората да осъзнаят колко са стойностни и истински трудните моменти, ценни за незабравимото изживяване на наистина щастливите мигове.
Мечтая си за много неща...Но най-много искам аз самата да разбера и най-дълбоките тълкувания на тази прекрасна мисъл:
“Животът се измерва не с броя вдишвания и издишвания,които правим,а с моментите,които спират дъха ни.”
© Петя Кръстева All rights reserved.