Б а л е р и н а т а
Високо, високо... още малко...
Балерината изпъна снага като тънка струна, повдигна се на палци, съсредоточи се, събра в една светла точица мисъл, съзнание, свръхсъзнание... сля себе си с безкрая, потъна в дълбините на всемира и започна своя танц... Танц на движение, мелодия, разказ, фантазия...
Малката балерина отдавна бе надраснала реалностите на този живот. Със своята безпощадност и грубост, с тежките си правила, въдворени през хилядолетията от вкаменилите душите си хора, той често я поставяше на колене. Китките й се втвърдяваха от опитите да се изправи отново, дланите й бяха издрани до кръв, коленете охлузени. Но балерината притежаваше нещо много силно, много лично свое, което като спасителен пояс я обгръщаше и предпазваше в най-тежките мигове, повдигаше я и й даваше шанс да се съхрани и оцелее. Нещото, на което дължеше съществуването си и до днес, бе нейното силно въображение, способността й да се оттегля от реалността и да се пренася в онези тънки светове, къде ...