Понякога искам да направя нещо различно, което да разнообрази сивото ми ежедневие. Искам да усетя, че живота тече - макар и бързо. Искам да съм щастлива, но не успявам. Случвало ми се е да стоя и да не знам какво да правя. Понякога дори ми се струва, че хората около мен са усмихнати, щастливи, а аз не съм. Аз съм нещастна, защото не мога да споделя болката си с никой друг - не защото не мога, а защото не искам. Никой няма да ме разбере. Никой не вижда как сърцето ми кърви, защото е разбито; защото страда заради любовта. Единственото нещо, което ме правеше щастлива; караше ме да се чувствам сигурна и обичана. Но вечея няма - любовта я няма. Отиде си. Остана само болката - моята нова спътница. И ако до вчера съм вървяла по една пътека - ръка за ръка с любовта, то от днес вървя с болката, страданието, огорчението. Иска ми се да изкрещя, но няма смисъл, защото всички ще разберат, че съм сама. А няма смисъл; не искам да преча на никого. Другите хора си имат собствен живот. Те не са виновни ...