Байганъовщината през 21 век

Трудно е да се представи такава предизвикателна личност в такава напреднала среда на развитие, в сравнение с тогавашните условия за живот. Бай Ганъо в днешно време би имал много лица, някои ще го представят като мутра или мафиот, други като политик или държавен служител, трети биха засегнали съвсем различна страна на съвсен различно ниво. Писателят Алеко Константинов отлично е описал героят, с чието поведение показва доста от българските нрави, култура и държание. Много от тези характеристики на героя могат да се видят често и в сегашно време. Тази личност се крие във всеки от нас, но просто някои го показват(не, просто у някои тя е по-силно развита), други не. Типичното за неговото поведение е, че той може да се нагажда във всякаква среда, условия и доста умело се справя с проблемите от живота, макар да няма нужните обноски в обществото. Някои  от съвремените  българи имат тези черти. Аз лично бих си го представил по следният начин: Възпълничък, небрежно облечен, нечистопътен, арогантен, говори на висок глас, заядлив и малодушен. Той би оцелял и би се внедрил и в сегашното време и общество от всяка далавера от всяа сделка щеше да изкарва келепир. Неговият образ е събирателен и интригуващ, поради факта ,че пороците и отрицателните черти не могат да бъдат изкоренени от обществото.С своята прозорливост писателят е съумял да представи така героя си, че с времето образът му да не остарява и всяко едно поколение да открива нещо негативно в своето поведение. Всъщност героят не е представен с някви особени биографични описания, а е лесен за запомняне.Той е изтръгнат от една първобитна, селска среда, което дава информация за неговия стериотип на живот. Байганьовщината или манталитетът на Бай Ганьо е видим и днес, колкото и да е чудно в 21 век. Малко или много в България живееем в един по-затворен свят. Характерно за българина е онова робско примирение, което и Алеко е заложил в своя герой. Онзи ден бях в поликлиника и ми стана супер неприятно, че хората се примиряват да бъдат разкарвани от едно на друго място, без основателна причина и те безропотно следват неработещата система. Но нали има и една максима „дай на българина гръмки слова и всички ще те последват. И защо се получава така, защото единствената причина е, че народът ни винаги е избирал лесното и по-достъпното, или да бъда по-точен, леснодостъпно обещаното. След като прочете книгата на Алеко Константинов човек си мисли, че човечета като бай Ганьо ни помагат да открием красивото и забавното в забързаното и сиво ежедневие, но дали е така всъщност?!? Или е по-точно да кажем, че герои като бай Ганьо са причина за съществуването на толкова лицемерни, нагли, алчни и в същото време хитри същества. Борба за оцеляване ми каза някой? И това ли представлява борбата за живот, за оцеляване - живот на чужд гръб образно казано... Та защо някой друг трябва да ти плаща бирата, защо някой друг трябва да свърше твоята работа?Оправдания има много и сигурно до известна степен са правилни в изглед на времето, по което е живял бай Ганьо, но да се замислим в кое време живеем ние... в 21 век. Век на нови технологии, на забързано ежедневие, на градивно и проспериращоо мислене. Всеки се стреми да се развива, не само материално, умствено но и духовно, но тази байганьовщина пречи на това. Ето защо Алеко Константинов е наблегнал на това, че без истински ценности дори байганьовците се оказват жертви на хаоса и биват повлечени от водовъртежа на просперищото мислене, а не на закостенели традиции и нрави.