Балетът на моя живот - нулевата гравитация
(Есе)
Казват, че нито живота, нито смъртта са болезнени, болезнен е само преходът между тях. С първото си проплакване, бебето преминава от майчината утроба в човешкия свят и така е и по-нататък в живота. Всичко търси израз от непроявеното към проявеното или по-простичко казано - "от нищо - нещо".
В един есенен ден, миналата година, влязох в ролята на бебе - на бебе, което откриваше, изучавайки себе си, нова частичка от същността си. Това беше моят балет. Във връзка с мислите си досега, този миг на откриване много прилича на мига, в който едно развълнувано и плачещо малко дете прегръща майка си. Вече не бях бебето - бях едно подрастващо дете. Или поне така си мислех тогава. Всъщност нямам никаква намерение да говоря за самия балет - всеки човек, който живее с - от - в изкуството трудно би могъл да опише себе си. А и не е необходимо. Говоря единствено и само за това, което балетът ми даде досега. Зная, че има и още, но тогава най-вероятно ще пиш ...