Без билет за нещо повече

Искам да се изкрещя пред целия свят. Искам и той да узнае за болката ми .
Искaм да се извикам "Обичам те", да, по дяволите, обичам те и не ми пука вече, знаеш ли.
Не ми пука за хорското мнение, колко време му отделихме само, а също така колко време отделихме да си играем на котка и мишка.
Колко пъти в играта си смачкахме сърцата ни? Колко пъти се предадохме един друг заради уж добрите ни приятели, ако бяха толкова добри, едва ли щяха да ни се смеят отстрани.
Вгледай се в сърцето ми, виж с колко малко радостни моменти е запълнено и колко много болка е събрало.
Тежи наистина, горчи дори.
Обичаш ме уж понякога, а след време си леден както никога.
Виждам в очите ти бездна и потъвам заедно с тебе в нея.
Погледни и в моите очи сякаш гледаш отражението на твоите, нали?
Едни студени и безразлични очи, а само колко любов има скрита в тях.
Потъваш ли?
О, да, потъваш, но не признаваш. А аз потъвам и признавам, а понякога като теб оставям коментара за себе си... но изводът е, че боли, ранихме се някак и аз знам как някак си ти ме обичаше, и някъде тук,  долу вляво, беше ти.
Забравихме това, нали?... Да, поредната лъжа... Помниш ме, помня те и аз, но това е тайната, която ще си остане само за нас...
Ето пътя, тръгвай, хайде няма да ми липсваш.
Обръщаме се, тръгваме и двамата, но няма да се обърнем, защото гордостта ни пречи и ни дава сили да вървим напред.
А вината ли?
Тя ще се обади, когато дойде ред да съжаляваме, но засега гордостта ни крепи, а вътре в двама ни болката кипи, но няма да се върнем.
Няма следващия път като се подминем дори да се погледнем.
Хайде, ела с мен.
Ела като непознат дори.
Ела и падай с мен, страдай с мен, но никога не го показвай, това ти е в стила, това ми е в стила: "Да страдаме двамата в гордостта.''

(направете си сами извода за гордостта)