Без да мога...
... да усетя топлината на родителите ми, живея и се радвам на семейство;

... да се поддам на слабостта, я познавам във всичките ù форми;

... да кажа "Липсваш ми", седя и се чудя дали някога ще разбере какво е означавал той за мен;

... да погледна живота честно в очи, живея честно със себе си;

... да се спра и да си кажа, че мога и повече, казвам, че останалото ще запазя за някоя друга съдба;

... да върна времето, се опитвам да спра опитите му то да се върне;

... да изрека всичко, което искам да кажа, думите остават моят детски приятел, който ме кара да го запазвам само за себе си;

... да предвидя бъдещето, аз го планирам;

... да се разочаровам от мечтите си, ги оставям те да се разочароват мен;

... да докосна въздуха, аз протягам към него ръка, жадна да го обгърна, както той мен;

... да живея без сълзи, им забранявам да докосват кожата ми;

... да съм перфектна, се докосвам до вече перфектния му образ, позволявайки му да ме отчая;

... да докосна сърцето си, позволявам на другите да дълбаят пропасти в него;

... да спра другите да говорят, спирам словата на душата си, за да не съм и аз такава;

... да си поема дъх от болката, не свалям усмивката от лицето си, надявайки се, че така ще помогна на някой друг да диша вместо мен;

... да подредя мислите си, знам, че мисля и това ме успокоява;

... да подам ръка на всички, които имат нужда от нея, се моля някой ден всички да си подадем ръка;

... да мога да видя Бог, знам, че е в мен - в душата ми и благодарение на Него вече съм способна да съзирам;

... да бъда вечно дете, запазвам детето в себе си;

... да ти кажа, че както ти не разбираш какво съм написала и аз не разбирам какво разбираш, знам, че там някъде в теб и ти криеш подобни мисли;

... да знам какво ме очаква, просто се отпускам, но не чакам новото цунами на живота просто да дойде и да ме връхлети - този път съм готова да бъда ударена;

... да се опра на някоя стена, заставам аз като стена, за да може някой да се облегне на мен;

... да живея без приятелите си и любимите си хора, аз просто съм готова за деня, в който ще ги изгубя;

... да спра да пиша в този момент, знам, че просто някакви линии съединяват мислите ми с празни думи, които след време никой не ще прочете;

... да се откажа от живота, разбирам, че това е така, защото животът не се отказва от мен... Не смятам да му дам сладостта да победи;

... да те видя, знам, че си някъде там и четеш това;

... да те познавам, те моля за прошка за това, което не правя, а мога да направя и за Вас, и за другите;

... да върна нещата, които казах, те остават в мен.

Знам, че няма да мога да променя света, но няма и да му позволя той да ме промени!!!

          * Заглавието е написано в кавички , защото всъщност е цитат от песента "Елмаз и стъкло" на БТР... Три думи, вдъхновили ме да пропиша отново... : )