на Теодора
Ти не обичаш Митко, Теодора, не го обичаш.
Ти обичаш собственото си постоянство в този брак.
Любовта няма нищо общо с егоизма да контролираш някого и да го променяш по свой образ и подобие. Този, Който трябва, го е направил веднъж, като е създал хора, различни един от друг. А ти искаш на всяка цена да ги уподобиш на себе си. Защо? Мислиш, че си еталон, по който трябва да се прекрояват хората!? Не е ли това егоизтичното ти обсебване, което Бог всеки път наказва, като ти създава пречки и проблеми? Дано се сетиш и се спреш.
Ама не се сещаш...
Продължаваш с постоянството на рафиниран егоист да налагаш мярката си върху другите. Докато заприличат на тебе. Понеже това те кара да се чувстваш важна.
Ако желанието ти е да живееш сама със себе си, трябва ти просто безлюден остров. Ще е и по-лесно, и по-евтино. Пък и никого няма да обезличиш.
Истинската любов, Теодора, не е изпълнена със страх и съмнения. Тя не звъни непрекъснато, не следи, тровейки личната свобода на човек, решил да по ...