Aug 9, 2009, 9:04 PM

Без... те рамкират (измислете сами) 

  Essays
977 0 2
1 мин reading

Единственото, което мога да загубя е ...себе си,

излизайки от затвора на илюзията...

Единственото, което мога да спечеля е свободата,

загърбвайки пределите на разумното..

Философията се ражда в движенията на предметите във въображението на човека, а не в реалността му. Който се движи, докато стои, значи расте, а този който се движи, а стои, значи умира.. Антиподни зависимости на разсъдъка. Две остриета от едно копие, два крайни процеса.

 Ако съзнанието на човешката мисъл е шахматна дъска, а идеите са белите кутийки, то до всяка чиста мисъл, се намира едно тъмно съмнение.. Бялото и черното се редува толкова бързо и често в нашия живот, че някой път ние виждаме света сив и еднообразен, бетонен  и глупав, абсурден и нечовешки. Истината е някъде там-между краката на лъжата... И ако всяка една лъжа ражда малка истина, то във всяка истина се крие поне една лъжа. Играта е проста, но не за простаци..

  Интересно е чувството да твориш в един саморазрушаващ се свят, където властват користни подбуди и егоистични мисли. Егоизмът в съществуването на хомосапиенса се корени още в неговите първи глътки въздух, макар така необходими, те започват циклично да изсмукват нещо много невидимо от земното пространство, а именно – Енергията.  Черпейки сила, направо от извора на природните блага, хората се превръщат в господари, но един ден това ще им омръзне... Тогава какво? Богове? Не!

Малки вселени изпълнени с идеи и съмнения. Гравитацията в този текст ме отвежда към проблема за вселената, вътре и вън от човека. Колко свята съществуват едновременно в „нашия”? Не сме ли и ние като едни затворени кукли- матрьошки, които от  всеки удар на съдбата започват да се смаляват и разголват пред себе си, или пък  се бронират с новите слоеве лица и  увеличават своя обем в земното пространство. И тук, както във всяка наука, е замесена геометрията. Пространството е навсякъде около нас... А ние? Не сме ли едни малки проекции на някоя  чужда гледна точка, или сме сбор от много точки, прави и ъгли, гледани през призмата на Бог, самите нас, близките ни, враговете ни, приятелите ни...

© Людмила Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми сравнението с шахматната дъска и двуострото копие. Някои шахматни дъски имат повече черни полета, а единият връх на копието често пъти е по-остър от другия.
    Колкото до истината тя е въпрос на гледна точка. Всеки има своя истина.
    Ето още по темата ,при това в класически стих:
    http://sitekreator.bg/bgpoeziya/__5.html
  • Текст с претенции и купища правописни грешки! Ужасно! Иначе текстът не казва абсолютно нищо, а изглежда като изсмукан от пръстите, хаотичен и безвкусен. "Философията се ражда в движенията на предметите във въображението на човека, а не във реалността му. Който се движи докато стои, значи расте, а този който се движи а стои, значи умира." Ето това тезисно изречение например няма никакъв смисъл. И то е последвано от още и още все безсмислени и просто нахвърляни мисли без никаква връзка.
Random works
: ??:??