Чук-чук? Тук ли си? Би ли ми отворила? Ела... Просто завърти ключа и остави всичко на мен, но не очаквай да ти платя...
Легни, съблечи се... Разтвори бавно бедра... Прелъсти ме! Няма ли да ми направиш вечеря?
Дошъл съм чак до тук. Нима очакваш да остана, ако не съм доволен от условията?
Изглади ми панталона, изпери дрехите ми... И бельото! И не си помисляй и за миг да се нацупиш или да кажеш, че си изморена. Безплатните жени нямат право на това.
Усмихвай се! Изглеждай естествено и донеси една водка веднага. С два кубчета лед (както я обичам).
Облечи си нещо секси – поглези ме. Аз съм мъж. Не очаквай да те питам как си, а ако ти го задам като въпрос, просто кажи „Добре” или „Щастлива”. Аз не искам да знам истината...
... Защото ме караш да се чувствам нещастен, когато си мислиш, че не виждам сълзите ти, когато ме удряш... Когато си тръгваш. Затова те искам такава – евтина и безпощадно търпелива.
Събличай се бавно! Направи ми масаж. Тук съм за моята доза безплатен секс. Веднъж седмично... Това е ролята на втората жена... На любовницата! А аз съм тук, за да си взема всичко, което ми липсва там – вкъщи.
Не се надявай, че ще остана с теб... Или ще се влюбя. Ти винаги ще си сама и ще бъдеш моята машина за секс (или на някой друг), която се нуждае да се пускат малки жетончета, за да дава всичко от себе си .
Сваляй си роклята, скъпа... Време е... Дойдох, пуснах жетончето.
© Надя Стоянова All rights reserved.