Капките дъжд падат към жадната земя в сноп от хиляди слънчеви лъчи. Нежната
музика, която извличат от сухата пръст се превръща в благоухание на разцъфнало
цвете. Тревата измита от гальовните ръце на падащата вода шумоли в приспивна
песен, разпръскваща мириса си в полето. Спокойна красота, докосваща с пръстите
си от вятър всяка част от небето и земята, оставя вкуса на устните си във
вечността на момента. После обвива в хладна, но чувствена прегръдка будещия се
ден, за да се стопи в приближаващата нощ. А аз вървя през поле от сняг и усещам
мекия допир на топлата трева. Вдигам очи в сумрака към небето, за да видя как
Слънцето прегръща Луната, завинаги събрали се в тишината на Космоса. Студената
им пареща милувка докосва хилядите овощни дръвчета, които разцъфнали дават вече
своя плод. Откъсвам един розов цвят и отхапвам от зелената ябълка в него, която
оставя по устните ми вкуса на презрелия плод. Усещам и вкуса на сладките ти ...