Застанала в края на църквата, с присвит стомах, слушайки тъжната проповед на младия отец, се запитах, както повечето от нас в труден момент, губейки някой близък човек, кой или какво е Бог и защо ни наранява така, при положение, че сме му деца, а всяко живо същество обича децата си, каквито и да са, колкото и грешни да са те.
Искаше ми се да попитам младия свещеник пред мен, който ни учеше да се уповаваме в Бог, какво е за него Бог и защо го защитава така ревностно, карайки ни да го молим за прошка и спасение, въпреки че именно той ни отнема толкова много, разделяйки ни с най-близките хора. Защо Бог, този, който ни учи да обичаме, за един миг ни отнема всичко обичано? Хиляди въпроси и обвинения нахлуваха в главата ми и отговори, взаимно изключващи се, обвинявах Бог, съдбата и живота си, без да има смисъл.
По-късно, замисляйки се, разбрах какво е Бог и какво е искал да ми покаже, разбрах, че той е любов, любов към самите себе си, любов, към което и да е друго същество, любов към живота. ...