Пак мисля за теб. Мразя се за това. Мразя всичко, което стана. Кога ще ме оставиш? Кога ще те оставя аз? Странна, дори смешно абсурдна е цялата ситуация. Как е възможно отношенията между двама души да се свеждат единствено до океан от болка, горчивина и разочарование...

В началото всичко беше ясно и някак по-просто. Аз те обожавах. Исках само теб, виждах само теб. А ти не. За теб бях нищо. Харесваше ти да си играеш с мен, да ме измачваш. Гледаше ме, а не ме виждаше. Забавляваше се просто от скука и ме мачкаше отново и отново.

Не знаеш колко ми струваше да те преживея и да се измакна от този ад. Но успях! Убих всичко към теб. Не, ти го уби... Но уби и част от мен, остави ме празна.

И изведнъж след толкова нреме всичко се обърна. Какво ти стана? Какво видя изведнъж, което толкова години ти убягваше? Сляп ли беше?!  Да, върна се прекрасен, върна се променен, променен за мен. И за какво? Каква е тази съдба? Как може да дойдеш така невероятен и перфектен когато вече не изпитвах абсолютно нищо?!  Свали света в краката ми и направи всичко, за което бях мечтала. Бях... Да, простих ти. Защото виждах, че страдаше така, както аз страдах за теб, а може би и повече. И те нараних. Нараних те жестоко, а въпреки всичко не го беше заслужил. Ще повярваш ли, че не беше нарочно? Не исках да си отмъщавам. Опитах се да открия в себе си част от онова, което изпитвах, но не успях. Подлъгах те, а дълбоко в себе си знаех, че е безсмислено. Но знаеш ли - вина имаш и ти. Да, изкупи всичко, което направи и доказа, че си невероятен, че ме искаш и би направил всичко за мен. Но е късно, разбираш ли? Всичко е мъртво и ти беше този, който го уби. Не искам да е така и отдавна съм ти простила, но не мога да променя нещата. И ако това ти дава утеха празна съм не само за теб, а за всички. Но ще се боря да га променя, бори се и ти! Знам, че в един идеален свят нещата щяха да са различни, но реалността е друга. Тъжно е, че двама души си подхождат толкова много и че изпитват невероятно силни чуства един към друг... но по различно време. Аз те исках - ти ме нарани. Ти ме искаше - аз те нараних. И никога няма да сме заедно. И двамата го знаем. И въпреки че не изпитвам нищо към теб, ме боли. Боли ме, заради това, което можеше да бъде. Не прави на друга това, което направи на мен, защото всичко се връща. И болката е двойна - и за теб, и за мен.