Дори да зная за нас... че океани и морета ни разделят, че твоето "ОБИЧАМ ТЕ" е като вик в пустиня, дори да зная всичко това, аз се опитвам да преглъщам тази горчивина.
Дори да зная... че всичко ни дели - и вярата, и хората, и мракът, но помни аз винаги ще те чакам, "ЛЮБОВ МОЯ". Дори да гледам снимката ти, а от нея да лъха само студенина... видя ли ги твоите зелени очи, сърцето ми за миг спира да бие... Така е всеки ден, изминахме дълъг път с теб. Така ще бъде занапред, сърцето ми ще бие постоянно учестено... и накрая то ще спре! Прости ми! Защото аз самата никога няма да успея да си простя... Дори и да преживея този романс, той ще остави трайни следи - следи, които не се виждат с просто око, те се чувстват... Дори Господ да ни разделя, когато се сетя за теб, тези километри стават милиметри... Чувствах се силна, но чуя ли твоя глас, ставам доста лабилна, предпазлива, дори малко страхлива. Дори да си кажем "завинаги", ние никога няма да бъдем винаги един до друг... Обичам те толкова мног ...