Защо се регистрирах... Не знам дали искам, а и не мога да пиша. Преди пишех малко по-добре. Напоследък не умея да се изразявам добре. Дори не бих се регистрирал. Но се регистрирах. Даже нахалството ми стигна до там, че публикувах някакви безумни брътвежи. Виждате ли тук някакъв смисъл? Капка есенция? Нещо? Няма. Няма и да видите. Това са моите брътвежи. Без смисъл, без идея, без грим, без желание, без болка, без страх, без радост...
Успех. Забавно е, когато хората очакват от теб нещо. Очакванията изморяват понякога. Изморих се да очакват от мен... А е толкова рано. Изморих се да се доказвам. Изморих се да се доказвам пред хора, които не заслужават. Живи ли са? Или са от восък. Има ли в тях нещо? Сърце? Гумени кукли ли са това? Едва ли. Както любовта към една гумена кукла. Беше истинска. И любовта беше. И тя... Като истинска. Гумените кукли говорят. Едно от нещата, които казват е: "Аз съм гумена кукла." И не се шегуват. Аз не повярвах и ето ме тук, след като се убедих. Не съм цвете за м ...