Човек непрекъснато мечтае. Седиш си на кушетката в кухнята, четеш поредната книжка, подвързана като учебник за заблуда на противника, докато баба ти готви вкусна яхнийка на печката. Една от мечтите ми беше да отида в някое френско село, да играя петанг с местните и да пия перно или пастис. На скоро ми подариха една красива, макар и празна бутилка от перно. Отворих я и колебливо я подуших. До този момент не познавах аромата на мечтите си. Вдишах първо колебливо, после малко по уверено непознатия аромат на личните ми мечти. Празни като мечтите на повечето хора. Въртях бутилката из ръцете си, поглеждах с надежда в тъмното и гърло да видя на дъното поне една сбъдната моя мечта. Но тя си оставаше все така празна, само лек аромат ме връщаше към всичко несбъднато.
© Петър Станев All rights reserved.