Знаете ли, колкото и да бягаш, взимаш със себе си себе си. Как може да избягаш от това? Как можеш да забравиш кой си и какъв си, и какъв си искал и искаш да бъдеш? Борба! Борба с чувства, с предразсъдъци, със страхове, дори с желания и пориви. Една безкрайна борба. Защото, за да можеш да започнеш да се бориш с живота, трябва първо да пребориш самия себе си. Аз се отказвах безброй пъти. Дали от слабост, дали от умора, дали от безразличие. Отказвах се и след това започвах от начало. А всички знаем колко трудно е началото, особено ако не виждаш края, особено, ако знаеш, че и след него започваш отново. Твърде много битки, твърде много разочарования и твърде малко победи... Но нима можеш да се откажеш? Нима искаш да се откажеш? Стоя цял ден в леглото, гледам блудкави комедии и филми, на които мога да си изплача очите. Забравила съм иначе какво е да плачеш. Забравила съм, че олекваше. И оплаквам измисленото нещастие. По-лесно е, отколкото да оплаквам собственото. И не, че не осъзнавам какво ...