От световноизвестния Китай, през Хималайте с тяхната гордост Еверест, през пустини, равнини, езера и море, чак до нашата малка страна, някога могъща империя с науката, изкуството и силата многоцветни, днес - уморена след робство и притихнала под оковите на ежедневието. Макар много километри и история да делят Китайската република от Българската, те са имат повече общо от колкото на пръв поглед.

            Първото нещо, колкото много сближава двете държави, но и същевременно ги разделичава, е историята. Малко известно е, че българските племена, преди да се заселят в Европа, са били жители на Централна Азия. Съвсем близо до днешен Китай. И въпреки че това е било векове преди н.е., опитът, който са натрупали нашите праотци в тези земи, е останал в паметта им. Сигурно и до ден днешен ние носим знания, дошли оттам. Но при развитието на историята, при създаването на Българската държава и присъединяването на славяните към нашия народ, е трудно да различим кое племе кое знание е донесло със себе си.

            Особеното при Китай е, че е формирана от много племена, обединени посредством наложената власт на най-силното племе. Митовете твърдят, че някога е живял император Хуанди. Той имал необикновен произход - майка му била дете на бог, а той самият властвал над природата - вятър, дъжд, сняг, гръмотевици и др. Имал четири лица - всяко гледало към различна посока, така че той винаги знаел какво става около него. Бил изключително умен и талантлив. Като изключим легендите за него, Хуанди е наистина съществувал. Императорът управлявал изключително предвидливо и справедливо - създал добре обучена армия и кодекс на морала, с който се опитал да образова морално народа си. Знанията на народа му също са събрани от различни части на Азия, точно както нашите. И подобно на китайците и ние си имаме обединител - хан Кубрат, чийто синове по-късно се разделили и паднали по отделно под робство. Само най-малкият син - хан Аспарух, съумял да се справи тактично със ситуацията и това му печелило място в историята като първият кан на Първата българска държава.

            Оттук-нататък двете държави започват самостоятелно развитие без допирни точки. Докато България през вековете е падала и се възкачвала на политическата сцена, Китай е продължавала своето целеустремено развитие. Тя винаги е присъствала на политическата карта. Това говори за могъществото на една истинска империя, не само по своите размери, но и по своето развитие, политика, култура и влияние върху останалата част от света. Китайската цивилизация винаги е била жизненоважна за развитието на човечеството поради своята изключителна мъдрост и чудотворна медицина. Но от друга страна, българският народ също е цивилизация, макар днес малцина да са наясно с тази мисъл. Много заблуждаващ е фактът, че сме били два пъти под робство, което, разбира се, е значително забавило развитието на народа ни. Но какво по-присъщо на една истинска цивилизация от това, да оцелее в критични времена, времена на разпокъсаност, отчаяние, времена на война? И ние си имаме богата култура - българският фолклор е повлиял на много хора на мисълта, дори и днес. Един ясен пример за това е съвременният писател Кристофър Паолини със своя епичен роман "Ерагон" - световен хит в жанра на фантастиката, чиято история е повлияна от нашата природа и народни приказки. Също като китайците и ние, българите, си имаме природна медицина - един известен български лечител е Петър Димков, който вярвал, че няма  неизлечима болест и че се лекува не само тялото, но и духа. Много мъдрост можем да намерим в народните приказки и символи - Розетата от Плиска е най-често срещаният символ на българина в ежедневието. Виждала съм много хора да я носят на врата си, но почти никой от тях, за съжаление, не знае значението ú. А то е следното: в този малък символ е събрано цялото познание на прабългарите за планетите. В центъра на розетата има следният знак IYI. Той изобразява плодородието, живота, здравето. Останалите четиринадесет знака около него, които са наредени в два кръга, са планетите на нашата галактика и дните от седмицата. Символите във вътрешния кръг са всъщност дните от седмицата, а тези във външния - планетите. Така над всеки ден от седмицата властва дадена планета, която е покровителка на две зодии. Според вярването, който носи розетата, се радва на крепко здраве, многолетен живот и истинско щастие. Но същественото тук е, че нашите предци толкова назад във времето са имали знания, които науката и много други народи са открили едва преди няколко години. Тук може да се каже, че и ние като маите сме наблюдавали звездите. Но маите изчезнаха. А ние останахме. Наскоро гледах едно клипче, което много ме зарадва: "България през вековете". На него е изобразена картата на България и нейните промени през времето. Смалява се, разширява се, но това, което силно прави впечатление е, че, независимо дали малка или голяма, нашата родина винаги седи там и въпреки че два пъти изчезва от картата, тя пак се появява. И друг любопитен факт за страната ни е, че точно преди падането ни под турско иго, в нашите земи е започнало зараждането на Ренесанса. Но днес никой не твърди, че България е родината на Ренесанса. Което е и самата истина, за съжаление. А можеше да бъде другояче.

            На днешен етап България и Китай имат много малко прилики, даже почти никакви. Китай, като четвъртата по площ държава в света, има много и най-различни диалекти, повечето от които даже започват да се обособяват като отделни езици. В мъничката България също има диалекти, които, за голямо учудване, се различават ясно по определени изрази и произношение. Твърд северозападен български, мек черноморски, южен български и др. Аз, като жител на Северозападна България ясно забелязах мекото произношение на съгражданите ми от черноморието и нестандартния за мен израз "Тъй ли?".

            Републиките България и Китай имат и много разлики, които са безброй - божествата, които почитат, начинът на мислене, езикът, мястото, на което се развиват и много други. Но при по-внимателно вглеждане в история, културата, знанията на двата народа, ще видим, че малката и изморена България може да се сравнява с огромната и силна Китай, защото Велика България е една цивилизация, която е дала изключително много на света и продължава да дава, наред с големите държави.

            В крайна сметка, с всичко онова, което казах по-горе, исках да обясня, че нашият народ е едно от чудесата на света и има заслужено място сред великите нации и цивилизации, заради знанията, които сме дали на света, заради богатите ни история и култура. Може сега да сме затънали в корупция, мизерия и безпаметност, но скоро колелото ще се завърти и Велика България ще се завърне, както винаги е ставало, защото е трудно да се създаде една цивилизация, но още по-трудно е тя да бъде разрушена.