Учител – това не е престиж, това е тежък Христов кръст. Цената на жертвата да бъдеш учител е несъизмерима с нищо известно нам. Цената на труда и усилията остава незаплатена. Болката в учителското сърце отдавна не е просто стаена, тя е вик и стон, но без отговор. Една професия, в която въпросът „Струва ли?“ тежи със страшна сила, а отговорът е болезнен. Останал без подкрепа и поруган, българският учител се бори за хляба си, бори се да оцелява в среда по-тежка и от тази в истинската пустиня.
Толкова много хора оставиха тази професия с болка и разочарование, с горчив привкус и стаена обида. Малцина я напуснаха удовлетворени в последните 10-15 години. Да кажем, че облекчението да не влизаш вече в класна стая е по-голямо от носталгията по това време. Не бива да е така. Но е така, за жалост. И колкото повече обществото си затваря очите, толкова повече прави ямата на неграмотността по-голяма. Надежда за истинска и ползотворна промяна почти не остана в нас, учителите. Дори и сред младите като ...