Беше неделя сутрин. От онези есенни дни, в които обичах да се излежавам до късно. Още рошава и по пижама, трудно успявах да асимилирам всичко, което мама изстрелваше като картечница относно задълженията ми вкъщи. И въпреки, че неделя е мързелив ден, реших да изляза.
Навсякъде цареше спокойствие, а листата на дърветата падаха, образувайки пъстър килим пред краката ми; слънцето почти не се показваше; даваха го да вали. Разхождайки се по улиците на града ми, забелязах отворен магазин (не очаквах, че някой ще работи в неделя!) Влязох. Беше от магазините по 1 лв., в които човек можеше да открие какви ли не неща! Търсех свободата... На всяка стока имаше определена цена. Сканирах с очи щандовете. Наистина имаше всичко. Хората си купуваха Сила, Власт, Слава, Лъжи... Някои от стоките даже бяха на промоция! Излизаха доволни с новите си придобивки, които бяха причина за огромните им и може би краткотрайни усмивки. Да, наричам ги така, защото евтината стока има много клиенти... и тъй като евтината ...