Аз вярвам, че нашите мисли, думите, които изричаме, и нещата, в които вярваме, притежават особена сила. Те оформят нашите преживявания и живота ни. Сякаш всеки път, когато помислим нещо или изречем някоя дума, вселената чува и ни отговаря. Така че когато в живота ни има неща, които не харесваме, ние имаме силата да ги променяме. Притежаваме силата на нашите мисли и думи. Като променяме мисленето и говоренето си, преживяванията ни също се променят. Откъдето и да произхождаме, колкото и трудно да е било детството ни, днес ние можем да направим положителни промени.
Много хора са ме питали: "Как да мисля положително, когато наоколо ми винаги има отрицателно настроени хора?" Щом край мен има хора, които говорят отрицателни неща, аз си казвам мислено: "Това може да е вярно за вас, но не и за мен". Понякога дори го казвам на глас. Тази гледна точка позволява на другите да бъдат негативисти колкото си искат, докато аз държа на собствените си положителни убеждения. Правя всичко възможно, за да отбягвам подобни хора. Може да се запитате защо винаги сте заобиколени от мрачно настроени личности. Запомнете - не можем да променим хората. Можем да променяме само себе си! Когато се променим отвътре, другите ще реагират на тази промяна. Най-важното, което можем да направим, е да преустроим начина си на мислене. Няма значение колко сме заети или колко усилено работим - ние мислим и никой не може да влиза в мислите ни.
И така, какво мислите точно сега? Какви отрицателни мисли пътуват из тялото ви точно в този момент? Вашите мисли разболяват ли ви, или ви действат добре?
Прекалено много от нас седят в създадения лично от тях затвор от убеденост в собствената им правота, възмущение и огорчение. Онова, което не сме разбрали, е фактът, че обвинението опустошава повече обвиняващия, отколкото обвинявания. Отрицателните мисли носят вината из тялото ни, лека-полека отравят нашите клетки.
Нека бъдем наясно и че егото ни винаги иска да ни държи поробени и нещастни. Егото е гласът вътре в нас, който винаги ни казва "да хапнем още една хапка, да пийнем още едно питие, да изпушим още една "трева", да го направим още един път". Но ние не сме нашите тела, не сме нашите мисли, не сме нашето его. Ние притежаваме телата си. Ние сме мислещите, които мислят мислите. Когато самооценката и самоуважението ни са силни, никога няма да отстъпим пред гласа на егото ни. Ние сме много повече от това, което си мислим, че сме.
Нека бъдем по-добри, по-човечни и по-положително настроени. И нека тези думи:
"Аз те обичам
и започвам да правя положителни промени
в живота си точно сега.
Ден след ден ще подобрявам
качеството на живота си.
За мен е добре да бъда щастлив/а
и реализиран/а."
... бъдат винаги не само в мислите ни, но и в душите и сърцата ни!
© Деси All rights reserved.
Малко противоречие, вникни повече в смисъла, когато четеш подобни книги или гледаш филми. Трябва изречението с положителната мисъл да е построено без "Не", т.е. в твоя случай би трябвало да звучи по следния начин "Това може да е вярно за вас, но за мен действителността(истината) е друга". Когато мислиш положително, трябва и с положителни изречения да го изказваш Но поздравления и за този труд