... пием кафе с черен шоколад.
Сутринта, сутринта на спирката за трамвая една млада негърка ми взе акъла. Стоеше неподвижно и излъчваше красота. Само красота.
Загледах се. В началото пред очите ми дълга история, робство, негърски блус, гета, смърт, кръв, камшици, унижение, плантации, роби, трюмове, пълни с негри до задушаване, чернилки, презрение. Векове наред това е най-жестоко мачканата човешка раса, от нас – белите. Само в Америка каква дискриминация е имало! Майко мила! Побъркващо разделение на бяло и черно. До милиметър. Негърките са раждали на стъпалата пред болниците. Училища за бели и черни, работа за бели и черни, квартали за бели и черни, болници за бели и черни, кина, магазини, ресторанти, улици, дървета, коли, плажове, само дето доларите не са били оцветени в бяло и черно... и небето им. Чувам гласа на Рей Чарлс, но не музиката му, а думите: жестоката дискриминация беше отмъщение за това, че спяхме с жените им. На белите. Въздъхвам радостно. Сега са във всички филми, песни, ...