1 min reading
... пием кафе с черен шоколад.
Сутринта, сутринта на спирката за трамвая една млада негърка ми взе акъла. Стоеше неподвижно и излъчваше красота. Само красота.
Загледах се. В началото пред очите ми дълга история, робство, негърски блус, гета, смърт, кръв, камшици, унижение, плантации, роби, трюмове, пълни с негри до задушаване, чернилки, презрение. Векове наред това е най-жестоко мачканата човешка раса, от нас – белите. Само в Америка каква дискриминация е имало! Майко мила! Побъркващо разделение на бяло и черно. До милиметър. Негърките са раждали на стъпалата пред болниците. Училища за бели и черни, работа за бели и черни, квартали за бели и черни, болници за бели и черни, кина, магазини, ресторанти, улици, дървета, коли, плажове, само дето доларите не са били оцветени в бяло и черно... и небето им. Чувам гласа на Рей Чарлс, но не музиката му, а думите: жестоката дискриминация беше отмъщение за това, че спяхме с жените им. На белите. Въздъхвам радостно. Сега са във всички филми, песни, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up