Черно
Обезверихте ме.
Обездушихте, обезсърчихте!
Сега не ме търпите.
Седим отделно – не говорим. Дори не смеете да ме погледнете.
Раните по гърба ми не са от криле.
От пусто в празно преливам.
Вакуум. Запълвам половината от себе си с половината от бутилката...
Натоварвам тялото си. Неистово!
Болката му отнема онази... другата болка...
Изключвам мозъка. Метаморфоза. След време остава само един изтръпнал Аз!
Надявам се кожата да загрубее и чувствата да се калцират. ...