„Човек на име Уве“ разказва историята на едно на пръв поглед сърдито старче, озлобено от живота, което се дразни на всичко и всеки. Има остър език и използва думи, които могат да засегнат абсолютно всеки и бихме си казали, че Уве точно това цели и го постига с лекота. Груб, безцеремонен, все следващ правилата и стремящ се да се изолира от света, пълен с идиоти според него, в хода на книгата разбираме, че Уве не е това, което сме си помислили за него в началото. С всяка следваща страница от книгата вникваме в неговия образ и откриваме личност, която е трябвало да се пребори с много премеждия, приютила в себе си едно голямо сърце, което едвам се побира в гърдите му. Сърце, преливащо от любов по особен начин. Сърце готово да обикне и да помогне на всеки, въпреки неговият притежател да се бунтува на пръв поглед. Защото маската на сърдития и арогантен човек понякога може да крие една ранена душа, която крещи да бъде обичана.
Уве е човек на принципа, на ясно установения ред, на правилата. На ...