„Човек се оплаква, че няма обувки, докато не срещне някой, който няма крака."
Разбира се, че ще се оплаквам, че нямам обувки. Не точно, че нямам, все пак в гардероба ми има два-три чифта ботуши и един куп летни обувки, но все пак, онези, които видях на стъклената витрина са неповторими. Толкова искам да ги имам..." Това щеше да е моят първичен отговор на тази мисъл, ако не се бях замислила.
Двайсет и първи век е век на перфекционизма. Време, през което всеки има всичко, което пожелае. Било то скъп диамант, нова кола или красив апартамент. Толкова много предмети, че чак излишни. Предмети - задушаващи ни. Покупки - глезещи нашето его.
Всички християнски ценности са позабравени. Материализмът е на преден план. Не обръщаме внимание на малкото цъфнало цвете в градината или на пронизващите лъчи на слънцето след голяма буря. Часовниците ни сякаш са спрели, всеки е погълнат от работа, от проблеми. Превърнали сме се в машини, които нито усещат, нито виждат. Да, забелязваме кой е по-красив или к ...