"Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента

          и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите                 

          на лятото са направили това."

                                                             Атанас Далчев

 Романтиката и нежната красота на най-горещия сезон правят от обикновения човек невероятен мечтател и естет, можещ да опише така красиво края на сезон, по своему изпълнен с бури, не от поройни дъждове или снежни вихрушки, а от страстите и вълненията на младите, защото в тях най-стремглаво се усеща порива за живот и щастие.

 Младостта е нещо относително, независещо чак толкова от годините, колкото от усещането на човека за красивото.

 По този начин достойно оценяваният даровит наш съвременник Атанас Далчев създава изкуство.

 С мисълта си в заглавието, в три реда, той успява с помощта на оригиналния си литературен почерк да напише на бял лист усещането, което чувства всеки човек, който е надарен от лятото, като мечтател и естет.

 Метафората за листата на дърветата в заглавието е само един пример за емоциите, които имат своя връх през годината в сезона на лятото, предразполагащо бурни неподправени страсти, искрящи на фона на еднообразието на ежедневието.

 В края на всяка година човек си прави равносметка за нещата, които е направил и са му се случили. От това, което съм слушал от близки и познати, а и по мое мнение, лятото е сезонът с най-много спомени и приятни мигове, с най-весели истории и душевни трепети.

 Това е и причината човекът романтик, какъвто е Атанас Далчев, неизбежно да усеща и меланхолични нотки при чувствената си раздяла с периода, чакан с нескрито нетърпение , като ключ от една нова, прелестна, светла  и топла стая , вместо тази сивата , студена и тъмна , в която живее през останалото време от годината.

 Реално красотата на това, по своему, мнение на талантливия писател е двузначна, защото само хората с романтично въображение могат да усетят приказния начин, по който Далчев представя лятото и есента, освен като сезони, а и като младостта и старостта в живота на човек.

 В този ред на мисли читателят тълкува умело контекста, невидим за непрозорливите.

  Лятото  като символ на младостта в живота изразява именно нея, а есента, по своему хладна и мрачна, разкрива вече по-избелелите цветове и сивотата на ежедневието, нямащо вече тази неограничена динамика, а за сметка на това, натоварено с повече умора и спомени от отминали времена.

 Към този тълковен път безвъзвратно пожълтелите листа в човешкия свят са следите на времето по човека. Така например, правените на времето мимики и жестове, сега вече ясно личат по замисленото и сериозно лице като символ, не толкова на старостта, отколкото на изживените неподправени емоции, оставили своя отпечатък във времето.

 Побелелите коси реално са резултат от духовните терзания и будните нощи, прекарани в грижи и тревоги за бъдещето.

 По този изящен начин писателят заплита две уникални по себе си теми на размисъл, които като в бездънни морета от страсти се гмурка читателят , за да разбере колко сложна душевност имат хората, като родилият тази мисъл творец  и какво творческо просветление им е било дадено, за да успеят да изваят с едната си ръка така сполучливото описание на лятото и младостта.

 Скептицизмът, обхванал нашето общество, е едно от най-опасните неща за изкуството, в частност литературата, и това човек да гледа към света с отворени очи, жадуващи красота и хармония става, за голяма съжаление, все по-непосилно и недостижимо, за нас, хората от днешния ден.

Може би това е и основният проблем за доказаните ни, но не проспериращи съвременни автори. Липсата на национална идея и кауза, за съжаление, притъпява високите и доблестни чувства, от които са се вдъхновявали великите ни възрожденски поети и писатели.

 В крайна сметка, естествената красота на мисълта в заглавието ражда от себе си, още по-възвишени и градивни разсъждения, които след като могат да се изразят като мисъл, могат и като песен, и ако е така, то тази песен би била най-великата. Съдържателна и мелодична, извадена сякаш от творчеството, но всичките творци, писали за красотата на духовно извисения човек, спомнящ си в залеза на лятото и младостта си за неповторимите душевни драми и трепети на сърцето, стоплящи го, както приятния огън застареното и измръзнало от студенината на времето и хората лице на човека, дръзнал да си спомни най-хубавите моменти, дни и години от живота си.

 Същият този, осмелил се да изживее пак, макар и мислено красивите си спомени, винаги ще усеща вечния огън на лятото, жарта, от който не ще угасне, въпреки цялата студенина и безразличие от не разбиращите и неоценяващите изяществото във всичките му форми, признак на чистия и вечен дух на свободата.

 Именно огънят и страстите на лятото могат да направят това реалност, пленявайки човека в капана от емоции и държащи го в плен от зората до късния залез на безкрайния летен ден, продължаващ десетки пъти от началото до края на един сезон, вдъхновил творците с моретата от вълнения и страховитите вълни от страст, бушуващи във всеки един от нас.