Когато силата потъне зад хоризонта на духа ти и реалността те измъчва - заспиваш. Затваряш очи за миг отмора и потъваш в съня... сънят, който те отвежда далеч от същата тази тягостна реалност, от която бягаш с всяко премигване, с всяка открадната илюзия...
Когато празнотата запълва деня ти, започваш нов, нереално красив живот, заживяваш в сънищата си. Там, където си напълно защитен от болката на действителността и студенината на реалното, където фантазията те обхваща в топлата си сияйна прегръдка и те оставя да се чувстваш спокоен и сигурен.
Тогава денят и нощта се сливат, а границата между въображаемото и действителността се размива безвъзвратно и заживяваш в сънищата си. Там е твоят свят. В останалото време просто съществуваш, очакващ момента, в който отново ще потънеш отвъд въобразимото и всичко отново е наред, и си щастлив...
Уморен от жестокостта на истината, изграждаш крепост от илюзии, зад която се бориш да запазиш остатъците от себе си, намираш сигурност за болната си душа.Съну ...