> Това е първото ми подобно есе, а темата мисля, че ще се и се надявам да бъде правилно разбрана от всички. Образът на Човекът е леко преувеличен с цел подсилване на качествата му. Силно изпитвам желание много от вас да се замислят в положителна насока, пък в крайна сметка - споделете вашето мнение.
>
> Приятно четене!
Беше мрачна, хладна есенна вечер. Когато се разхождах по романтично осветени, с леко премигващите от умора лампи, улици, се чуваше как краката ми мачкат и подритват падналите листа. Беше тъмно, но аз знаех, че цветовете им са феерични. И тогава в мрака ми се усмихна - Човекът с главно "Ч".
Всички говореха и се представяха за него, гордо, с вдигната глава. Но аз го познах - беше Той, не просто поредното негово копие. В града се носеха легенди, че не говори, известен бе с действията си, на които никой не беше ставал директен свидетел, но някак всички знаеха, че той стои зад тях. Досега се чудех как разбираха, но сега след като го видях разбрах, че не му трябваха думи, за д ...