Човекът, захвърлен в света без ориентир.
Светът е объркващо място. Това се дължи на огромния брой култури, религии, мнения, гледни точки. Например имаме християнската догматика, а от друга страна будистките философски учения и принципи. Напълно различни култури - от езика до обичаите, до дори и дребните всекидневни навици.
Със своето раждане човек бива захвърлен в огромен, разнообразен свят. Бива заобиколен от хиляди лични, морални избори, които прави с духовното си израстване. Но в никакъв случай не би могло да се приеме, че няма ориентири. Тези ориентири не са нищо повече от нашите идеали и желания. Те се изграждат от ранна детска възраст на база нашата културната и религиозна принадлежност, от родителите и приятелите ни. Служат ни, за да изгради собствените си представи за света, ценностната си система, да намери своя път, призвание, смисъл на съществуване.
Човек си създава множество насоки през мимолетното си съществуване, които определят неговите решения и избори. Те са най-вече породени от обстоятелствата, манипулирани от семейните примери и наставления, общуването ни с приятели, но и от размишления върху собственото ни съществуване.
Началото на духовното ни пътешествие и израстване, оформящо представите ни за света, започва с раждането. Семейството играе водеща роля при създаването на представите ни за цели и идеали. С него се сблъскваме в най-ранна детска възраст, а в последствие с помощта на социалните си контакти и самоосъзнаване формираме нашите ценности, традиции, нрави, навици; изграждаме чувството си за съвест. То ни водят по пътя на справедливостта или егоизма, или честолюбието, гордостта, дори подлостта. Или насоката относно професионалното ни развитие. Това включва изборите, които правим за образованието си, местоживеене, професия.
Представете си да нямахме тези жизненоважни ориентири. Как бихме се съобразявали с околните и как бихме живели в хармония един с друг? Последвалата анархия би разрушила човешки общества.
Да вземем например млад лекар-стажант, наскоро взел изпитите си, положил хипократовата клетва, изпълнен с мечти за бъдещето - за спасяване на живот, за това да е важна част от обществото, за това да помага с каквото може да страдащите. Той не би достигнал до тази точка на живота си без ориентири, които да го заведат. Например бащиния пример, или алтруистични възгледи, оформени през години от книги, разговори с познати, може би необикновена случка пренаредила ценностната му система.
Опитайте да стигнете до Боливия без карта или дори да откриете хотел в непознат град без помощни средства. Бихте се лутали безцелно, какво би правил и човек, ако беше захвърлен в света като прашинка в пустиня без духовен компас. Без лоялности и цели.
Животът би бил безсмислен ако се лутахме по този начин. Това е радикално скептична позиция на нихилизма, която отричам напълно. Смятам, че това да живееш, е да осмилиш съществуването си, да си поставиш цел. Тази цел е именно водещият ни ориентир.
През цялото си съществуване обстоятелствата ни предлагат многообразни ориентири. Най-важните избори, които правим, са свързани с това кои от тях следваме. Всеки един от този избори е важна морална дилема, която всеки трябва да направи в дадена част от живота си. Тя определя възгледите ни, нашето бъдеще, качеството ни на хора.
© Петър Христов All rights reserved.