Човешкото съществуване
,,Смъртта ме чакаше дълго,
най-дълго от всеки, който е чакал.
Смъртта ме желаеше страстно,
Най-страстно от всеки желаел ме нявга…
Само тя ме милваше дивно,
С ласки,които не съм и мечтал.
И само тя ми донесе това,
Което отчаяно все съм копнял…
Сега ме няма…
И не помня някога да ме е имало.”
Прекрачих прага на стаята, където бе той.Постепенно идваше и моят ред да се докосна до него.Съзрях го…Видях тези ,,застинали” очи, посиняло лице- безжизнено и леденосковано. Почувствах огромна болка, страданието и безсилието ме обладаваха с всяка секунда. Зави ми се свят и едва успях да сложа цветята върху трупа на Киро. Не! Не можех да повярвам… Излязох навън цялата трепереща, чувах плача навсякъде около себе си, усещах болката във всяка частица от въздуха, който дишах. Не бе възможно да е истина това, което бе около мен. Но уви, това бе самата действителност- тежка и ужасяваща. Опрях се на рамото на приятел и заплаках… След неизвестно колко време сълзите спряха, но болката пр ...