Цифра
Странно... все си мисля, че се събудих с име. Не се бях замисляла преди за това нещо - името е онзи етикет, който носиш още от фабрикуването си, не се замисляш за него, но при проверка си го казваш от раз.
- А вие кой номер сте?
Не я разбрах.
- Ей, на вас говоря... Аз съм 203, вие стоите пред мен, значи сте 202, нали?
Погледнах 203 - ниска, с очила. Някога е била красива... може би когато първите 2 цифри от ЕГН-то ù са били актуални за времето си. И аха да ù отговоря, и ме прекъсна насред поемането на въздух един мъж. Е... чак пък мъж... Висок, чернокос, с бретонче, лачени кецки, лачено коланче, талийка колкото китката на баба и тениска по него. С черепче.
- Чшшш... ь! Аз... таковата... аз съм 202, мини, маце, зад мен.
203 се изчерви. Аз пак си поех дъх и аха да обясня на 203, че "маце"-то съм аз... и на едно табло светна надпис 199. Всички 200-цифрови човеци ми завидяха в този миг, освен може би 202 и 203, които бяха потънали в любовно-перверзните си новосъздали се взаимоотношен ...