Coulda, Shoulda, Woulda…? *
„Трябваше...”, да, винаги се съмняваме в събитията, които ни се случват и всеки път правим равносметка, че е можело да е различно. Не е много здравословно, нали? Но едва ли можем да се отървем от този навик, или по-скоро вграден още от раждането ни, елемент в организма, който колкото и да се опитваме, рядко можем да пренебрегнем? А колко всъщност е ужасяващо чувството, че си можел да промениш нещо, че е трябвало да направиш друго, че си сбъркал. След всеки удар или провал, след всеки грешно проведен разговор, или, логично, след раздяла, се опитваме да премислим повечето детайли свързани с това събитие. Дори да трябва да обмисляме как е протекла цялата седмица или може би денят, но все пак го правим. И наистина е сърцераздирателно когато знаем, че е можело да бъде различно, когато е трябвало да бъде различно. Защо всеки път си причиняваме болката от този провал многократно... какъв е смисълът, и можем ли да спрем да го правим? Това са само част от въпросите, ...