Пушекът на съвестта е реакция,
като температура при болест -
неотразимо плува във всички посоки,
само не и надолу,
но не зависи от вятър обществен -
по-скоро вятърът зависи от него.
Оформя геометрични безобразувания,
дим като плужек,
бавен,
свидлив,
неприятен на усет и глед,
но с полезна слузеста следа.
Когато съзнанието, като слаб детектив,
подмине или загуби следата,
пушекът започва да прекъсва,
дими неравномерно -
като индиански сигнал.
Той може да бъде забелязан единствено от сърце,
в което грее топлина,
като предупреждение за духовната смърт,
когато димът спре...
завинаги.
Чар, "Smoke"-1995
© Чавдар Кунчев All rights reserved.