Когато реша да направя нещо, се старая добре да го обмисля, и тогава да предприема каквото и да било. Или пък да не предприемам нищо, ако мислите ми стигнат до такъв изход, какъвто не искам. Разбира се, че може нещата да тръгнат в друга посока, но аз залагам (залагах) на сигурността. Мисля си, какво ли щеше да стане с живота ми, ако бях взела други решения?
Откакто се помня, винаги тренирам нещо, спортувам. И така в 6 (или 7 беше!) клас треньорът ми искаше да влизам в спортното училище. „Голяма” спортистка щяло да стане от мен! Ами ако не стана? Какво щях да правя? Освен това не влизаше в плановете ми. „Знаех”, че искам да уча... след гимназия. Планът беше такъв: да завърша средно, след това висше. А в спортното нямаше нужната подготовка. И... продължих да тренирам повече за удоволствие.
Когато „изкласих”, гаджето ми искаше да се... женим. Чудесно! Но какво ме очакваше след това? Брак, деца... Ами планът ми? Не, не можех да се отклоня. И продължих. Понякога си мисля, че всичко това е к ...