“Трудно е...Да!Трудно е да живееш,когато си сам,когато няма кой да те укоражи да продължиш напред,когато няма кой да ти покаже грешките,когато всичко е в твои ръце...
Това бе мисъл,която често ме завладяваше.когато се чуватвах изоставена и самотна.Мисъл,която ме разяждаше отвътре и ме караше да се свивам на кълбо,в ъгъла на стаята си и да чакам неуморната нощ да си отиде. Сълзи се стичаха по лицето ми...Сълзи от страх,че няма да успея,сълзи от несигорност,която така упорито ме съпътстваше в живота. Но защо...?! Защо да плача,след като нищо не се променя? Болката не отминава,проблемите си остават и раните не заздравяват.
“Безсмислен плач!”-казах си и се изправих накрака,а на среща ми стоеше библиотеката...Толкова много книги,толкова много спечелени войни и реализирани мечти,описани върху хартия. Рафтовете бяха потънали в прах,отдавна не се бях сещала за тях.
Посегнах към едно от любимите си четива,което бе оставило траен спомен върху съзнанието ми. И докато си припомнях съдържанието му, ...